Под името Джак Изкормвача () се назовава сериен убиец с неустановена самоличност, действал в района на Уайтчапъл и други близки на него бедни райони на Лондон през втората половина на 1888 г. Името Джак Изкормвача (Jack the Ripper) идва от писмо, известно като „Скъпи шефе“ (Dear Boss), изпратено в Централната новинарска агенция и твърдящо, че е от самия убиец, подписано „Джак Изкормвача“. След като писмото е публикувано, името добива популярност. Повечето експерти считат, че писмото е фалшификация и написано от журналисти, за да поддържат интереса към тези случаи.Jack the Ripper's face 'revealed', BBC News, 20 ноември 2006 г. Полицията всъщност получава още много писма след това, като едно от тях, кръстено „От ада“ (From Hell), е придружено от половин бъбрек, взет от Катрин Едоус и подписано „хвани ме, когато можеш“. Други псевдоними, с които е известен, са „Убиецът от Уайтчапъл“ и „Кожената престилка“. Макар да не е първият сериен убиец, той е първият, който получава такава медийна популярност.
Въпреки че има много различни теории (над 100) за самоличността на този сериен убиец, никой не знае със сигурност кой е бил Джак Изкормвача. Неговите жертви са проститутки, повечето на средна възраст, гърлото им е прерязано и вътрешностите извадени, като много често има и мутиляция на половите органи. Броят на жертвите също е спорен. Първите пет се считат класически. Има и теории, които твърдят, че става въпрос за 2 или 3 различни убийци. Тъй като тези убийства остават неразгадани, се ражда легендата за Джак Изкормвача и колкото повече време минава, толкова по-голяма става вероятността те да останат загадка завинаги. Легендата за убиеца от Уайтчапъл става постепенно сложна смесица от исторически разследвания и народни предания.
Историческа обстановка
В средата на 19 век Англия преживява наплив на ирландски имигранти, които увеличават населението на големите градове, включително източния край на Лондон. От 1882 година еврейски бежанци от Източна Европа и царска Русия се местят в същата географска област.Kershen, Anne J., "The Immigrant Community of Whitechapel at the Time of the Jack the Ripper Murders", in Werner, pp. 65 – 97; Vaughan, Laura, „Mapping the East End Labyrinth“, in Werner, p. 225 Енорията на Уайтчапъл в Източен Лондон става все по-пренаселена. В резултат работните и битовите условия се влошават значително и се появява нова икономически нискостояща подкласа, описвана като „сладострастни и мързеливи, без работа, без образование и без бъдеще“.Life and Labour of the People in London (London: Macmillan, 1902 – 1903) (The Charles Booth on-line archive) Посетен на 2008
Грабежите, насилието и алкохолизмът стават често срещани явления, а ендемичната бедност тласка много жени към проституция като крайна мярка за оцеляване. През октомври 1888 г. столичната полиция на Лондон изчислява, че Уайтчапъл има 1200 проститутки и около 62 публични домове.Evans and Skinner, Jack the Ripper: Letters from Hell, p. 1; Police report dated 1888, MEPO 3/141 ff. 158 – 163, quoted in Evans and Skinner, The Ultimate Jack the Ripper Sourcebook, p. 283; Fido, p. 82; Rumbelow, p. 12 Упадъкът на икономиката и битовите проблеми са придружени от постоянно нарастване на социалното напрежение. Това води до различни промени и тенденции. Между 1886 и 1889 година честите демонстрации, като например тази от 13 ноември 1887 г. (известна исторически като Кървавата неделя) довеждат до намесата на полицията и по-нататъшни засилени обществени вълнения в общия климат на недоволство.Begg, Jack the Ripper: The Definitive History, pp. 131 – 149; Evans and Rumbelow, pp. 38 – 42; Rumbelow, pp. 21 – 22 Расизмът, престъпността, социалните вълнения и истинската мизерия дават повод за обществена нагласа, че Уайтчапъл е всеизвестен вертеп на неморалността. През 1888 г. тези нагласи и възприятия са укрепени, когато поредица от гротескни, извратени и жестоки убийства, приписвани на Джак Изкормвача, получават безпрецедентно дотогава покриване в медиите.Haggard, Robert F. (1993), "Jack the Ripper As the Threat of Outcast London", Essays in History, vol. 35, Corcoran Department of History at the University of Virginia
Хронология на убийствата
Общият брой и имената на всички жертви на Джак Изкормвача са много спорни и предмет на дебатиWoods and Baddeley, p. 20, като варират между 4 и 15. Единадесет отделни убийства в периода от 3 април 1888 г. до 13 февруари 1891 г. са включени в разследването на Лондонската полиция и описани като „Убийствата в Уайтчапъл“. Cook, pp. 33 – 34; Evans and Skinner, The Ultimate Jack the Ripper Sourcebook, p. 3 Мненията варират в зависимост от това дали тези убийства трябва да бъдат свързани с един и същ виновник, но пет от тях се считат канонични, а именно тези на Мери Ан Никълс, Ани Чапман, Елизабет Страйд, Катрин Едоус и Мери Джейн Кели. Всички те са извършени през 1888 г. в Източен Лондон. Сведенията са взети от записките на сър Мелвил Макматън от 1894 година, които излизат на показ едва през 1959 г.
Повечето експерти сочат дълбоките прорезни рани на гърлото, осакатяванията в коремната област и гениталната зона, премахването на вътрешните органи и прогресивните лицеви осакатявания като отличителните черти на работата на Джак Изкормвача. Първите два случая, тези на Ема Елизабет Смит и Марта Тейбрам, не са включени в петте канонични убийства.Evans and Rumbelow, pp. 47 – 55
Смит е ограбена и сексуално насилена на улица Озбърн, в Уайтчапъл, на 3 април 1888 г. Тъп предмет е поставен във вагината, който разкъсва перитонеума. Тя развива перитонит и умира на следващия ден в лондонска болница. Тя казва, че е нападната от двама или трима мъже, единият от които тийнейджър. Нападението е свързано с по-късните убийства от пресата, но повечето автори заключават, че това е организирана престъпност, несвързана с Изкормвача.Begg, Jack the Ripper: The Definitive History, p. 28; Evans and Skinner, The Ultimate Jack the Ripper Sourcebook, pp. 4 – 7
Тейбрам е убита на 7 август 1888 г. като претърпява 39 прободни рани. Жестокостта на убийството, липсата на очевиден мотив, както и близостта на местоположението (Джордж Ярд, Уайтчапъл) и датата на по-късните убийства на Изкормвача кара полицията да ги свърже. Въпреки това, нападението се различава от каноничните убийства по това, че Тейбрам е намушкана, а няма прорезна рана в гърлото и корема. Много експерти днес не го свързват с по-късните убийства поради тези разлики.
Петте канонични убийства Петте канонични жертви на Джак ИзкормвачаМери Ан НикълсАни ЧапманЕлизабет СтрайдКатрин ЕдоусМери Джейн Кели Каноничните пет жертви на Изкормвача са Мери Ан Никълс, Ани Чапман, Елизабет Страйд, Екатерина Едоус и Мери Джейн Кели. Тялото на Никълс е открито около 3:40 ч., в петък на 31 август 1888 г. в Уайтчапъл. Гърлото е прерязано дълбоко с две рани, и долната част на корема е частично разпорен от дълбока, назъбена рана. Няколко други разрези на корема са причинени от същия нож.Evans and Rumbelow, pp. 60 – 61; Rumbelow, pp. 24 – 27
Тялото на Чапман е открито в 6:00 часа сутринта, в събота на 8 септември 1888 г. в близост до врата в задния двор на улица Хенбъри 29, Спайтълфийлдс. Както и в случая с Мери Ан Никълс, гърлото е прерязано два пъти.Rumbelow, p. 42 Kоремната кухина е напълно отворена и по-късно е установено, че липсва матката.Marriott, pp. 26 – 29; Rumbelow, p. 42 По време на следствието един свидетел описва среща на Чапман около 05:30 ч. с тъмнокос мъж с вид на „изтъркан буржоа“.Begg, Jack the Ripper: The Definitive History, p. 153; Cook, p. 163; Evans and Skinner, The Ultimate Jack the Ripper Sourcebook, p. 98; Marriott, pp. 59 – 75
Страйд и Едоус са убити в ранните сутрешни часове, в неделя, на 30 септември 1888 година. Тялото на Страйд е открито около 1 часа сутринта в Уайтчапъл. Причината за смъртта е ясно обособен разрез, който прекъсва главната артерия от лявата страна на шията. Несигурността дали това убийство е дело на Изкормвача или не, или дали той е бил прекъснат по време на нападението, произтича от липсата на осакатявания на корема.Cook, p. 157; Marriott, pp. 81 – 125 Свидетелите, които смятат, че са видели Страйд с човек по-рано тази нощ дават различни описания: някои казват, че нейният спътник е светлокос, други че е тъмнокос; някои казват, че е зле облечен, докато други твърдят, че е добре облечен.Begg, Jack the Ripper: The Definitive History, pp. 176 – 184 Тялото на Едоус е открито 45 минути след това на Страйд. Гърлото е прерязано, а коремът е разпран с дълга, дълбока назъбена рана. Левият бъбрек и основната част на матката са премахнати. Местен жител преминава през площада с двама приятели, малко преди убийството и той описва русокос мъж с опърпан вид с жена, която може би е Едоус. Приятелите му обаче не са в състояние да потвърдят това описание.Begg, Jack the Ripper: The Definitive History, pp. 193 – 194; Chief Inspector Swanson's report, 6 ноември 1888, HO 144/221/A49301C, quoted in Evans and Skinner, pp. 185 – 188 Убийствата на Едоус и Страйд са наречени по-късно „двойно събитие“.e.g. Evans and Skinner, Jack the Ripper: Letters from Hell, p. 30; Rumbelow, p. 118
Обезобразено и осакатено, тялото на Кели е открито да лежи в легло в единична стая, където тя е живяла в Спайтълфийлдс в 10:45 ч., в петък на 9 ноември 1888 г. Гърлото е прерязано до гръбначния стълб и корема почти изпразнен от неговите органи. Сърцето е в неизвестност.
Петте канонични убийства са извършени през нощта, по време на или много близко до уикенд и в края на месец или седмица.e.g. Daily Telegraph, 10 ноември 1888, quoted in Evans and Skinner, The Ultimate Jack the Ripper Sourcebook, pp. 339 – 340 Осакатяванията стават все по-тежки с всяко следващо убийство, с изключение на това на Страйд, защото се счита, че убиецът е бил прекъснат, било му е попречено.Macnaghten's notes quoted by Evans and Skinner, The Ultimate Jack the Ripper Sourcebook, pp. 584 – 587; Fido, p. 98 При Никълс не липсват органи; при Чапман е взета матката; при Едоус матката и един бъбрек се отстранени и лицето осакатено; Кели е напълно изкормена и лицето обезобразено, като сърцето липсва от местопрестъплението.
Разследване Писмата Писмата на Джак Изкормвача„Скъпи шефе“„Дръзкият Джаки“„От ада“„Опъншау“ По време на разследването на убийствата на Изкормвача, вестници, полицията и представители на други организации получават хиляди писма, които по един или друг начин имат отношение по делото. Понякога те съдържат добре обмислен начин за залавяне на убиеца, но повечето от тях са неприложимиStewart Evans and Keith Skinner (2001) Jack the Ripper: Letters from Hell.
От гледна точка на разследването, много по-интересни са стотиците писма, които, както те самите твърдят, са написани от убиеца. Полицията счита, че те са измислица и оригинални писма от Джак Изкормвача не съществуват, но въпреки това интерес представляват три от тях въз основа на своята уникалност:
„Скъпи шефе“ (Dear Boss), от 25 септември, щамповано 27 септември 1888 г. и получено в Централната телеграфна агенция, доставен на Скотланд Ярд на 29 септември. Първоначално то е признато за фалшиво, но когато три дни от датата на пощенското клеймо Едоус е намерена с частично отрязано ухо, това привлича вниманието на полицията поради съдържащото се в писмото обещание да отреже ушите на жена. Полицията публикува писмото на 1 октомври с надеждата, че някой ще бъде в състояние да разпознае почерка, но това не води до никакви резултати. Името „Джак Изкормвача“ се споменава за първи път в това писмо и след публикуването му се прочува в целия свят с него, много следващи писма от „Джак Изкормвача“ копират на стила на това писмо. След убийствата полицията заявява, че писмото е измислица на местен журналистStewart Evans and Donald Rumbelow (2006) Jack the Ripper: Scotland Yard Investigates.