Македонската литературна норма, често наричана македонски език, е официалният език на Република Северна Македония, принадлежащ към южнославянската езикова група, като част от нейната източна подгрупа.Friedman (2009), стр. 663. Ползва се от около 2 милиона души, от които около милион и 300 хиляди северномакедонци, около 500 хиляди албанци, както и различен брой турци, цигани, сърби, бошняци, власи и други.
Съществуването на самостоятелен „македонски език“ е предмет на езиковедски и политически спорове, често повлиявани от геополитическата конюнктура, която може да отдава предпочитания на едни или други гледни точки през различни периоди. Това е една от причините официалният език на Република Северна Македония да бъде известен под различни имена. Освен вече споменатите, в това число влизат македонска езикова норма, македонска книжовна норма, северномакедонска литературна норма, северномакедонска езикова норма, северномакедонска книжовна норма, македонски литературен език и македонски книжовен език.
Съвременното виждане в българското езикознание е, че „официалният език на Република Северна Македония по своя произход и структурно-типологични характеристики представлява югозападна писмено-регионална норма на българския език“. Тази единна национална научна позиция е представена и аргументирана в 2020 година в труда „За официалния език на Република Северна Македония“ от учени от Института за български език, Кирило-Методиевския научен център, Института за изследване на населението, Института за исторически изследвания и научния архив към Българската академия на науките, факултетите по история и славянски филологии към Софийския университет, историческия факултет на Великотърновския университет и филологическия факултет на Югозападния университет.
В политически план, последната изразена позиция на българското правителство – във връзка с обсъждането на начало на преговори за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз в края на 2020 година – е, че „България ще признае македонския език и македонската идентичност, ако Северна Македония признае, че исторически те произтичат от български основи.“
История
Основите на т.нар. македонски език, без да е кодифициран, са положени на 2 август 1944 година по време на българско управление във Вардарска Македония (1941 – 1944), когато Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония, което тогава заседава нелегално в анексираната от Царство България зона от Вардарската бановина на бившото Кралство Югославия, взема решение „за въвеждане на македонския език като официален език на македонската държава“. Член № 1 на решението гласи: „В македонската държава като служебен език се въвежда народния македонски език“. В оригиналните документи е използвана фразата „народниот македонски йазик“, тъй като още не са въведени допълнителните букви на съвременната северномакедонска азбука.
През ноември 1944 година президиумът на АСНОМ създава комисия за език и правопис, която трябва да направи предложение за азбука и правопис новата писмена норма. Езиковата комисия заседава от 27 ноември до 4 декември 1944 година, като предлага за основата на „македонския език“ да се вземат българските диалекти от линията Велес, Прилеп и Битоля, които те наричат „централно наречие“. Комисията прави и конкретно предложение за азбука.Резолюция Предложението за азбуката е отхвърлено и нелегитимно е свикана втора комисия, която цели да въведе вуковата сръбска азбука. След отхвърлянето на предложението на втората комисия АСНОМ създава трета такава.проф. дфн Благой Шклифов – За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление Азбуката за новосъздадената писмена норма, плод на третата комисия, е приета на 3 май 1945 г., а месец по-късно, на 7 юни, е утвърден и правописът.Конески, Б. Историја..., с. 18
През следващите две десетилетия основната задача на македонските лингвисти е внимателно следене на динамичното развитие на езика и проучването му. Това налага създаване на база за по-организирана научна дейност, в това число и формиране на институции за организиране на научната работа и създаване на кадри за осъществяване и развой на лингвистична дейност. През 1946 г. в Скопие е формиран философски факултет със специален семинар по македонски език. В работа на семинара по македонски език през 1949 г. се включват и първите специалисти по македонска филология, завършили Философския факултет. Седем години по-късно, през март 1953 г., е създаден и Институтът за македонски език „Кръсте Мисирков“. Броят на кадрите всяка година се увеличава.Видоески, Прилози..., с. 13
С нарастването на специалистите се разгръща и научното изследване на езика. През 1950 г. катедрата и семинарът за македонски език започват издаването на месечното списание „Македонски јазик“. От 1954 г. списанието се издава от Института за македонски език „Кръсте Мисирков“, като става негов орган и започва да излиза веднъж в годината. Това се определя като важен момент в развитието на македонската лингвистика, а редакцията на списанието успява да привлече около него всички специалисти в областта. То има заслуга за развитието на езика и неговото приемане и утвърждаване. Семинарът предприема и други инициативи, свързани с издателска дейност, като още през 1950 г. започва да издава студентски дипломни работи. Институтът за македонски език също започва своята издателска дейност с издаването на стари текстове, специални издания и народни умотворения.Видоески, Прилози..., с. 13 – 14
През 1954 г. се основава Дружеството за македонски език и литература и започва да излиза от печат неговият орган „Литературна дума“ (на македонска литературна норма: Литературен збор), който се създава с цел оказване на влияние върху езиковата практика и разпространение на книжовния език. Освен в изданията „Македонски јазик“ и „Литературен збор“ статии на езиковедски теми се публикуват и в Годишния сборник на Философския факултет, Историко-филоложкия отдел, както и в литературно-историческите списания „Нов ден“, „Съвременност“, „Прегледи“ и други.Видоески, Прилози..., с. 14
Различни гледни точки по въпроса за македонския език Един често повдиган въпрос във връзка с македонския език е това, дали той е вариант на българския език или не. Въпросът има две страни – от една страна това е политически въпрос, т.е. въпрос за международното признаване на македонския език, а от друга – лингвистичен въпрос, който отразява езиковедската гледна точка.
Политическа полемика за македонския език
Няма ясна и всеобщо призната процедура по международно политическо признаване на даден език. Политическият спор по този въпрос още се нарича езиков спор между България и Северна Македония. От друга страна, това е чисто лингвистичен въпрос, който по силата на обективни критерии се опитва да установи съществуват ли безспорни аргументи, които могат да отговорят еднозначно – македонският и българският различни езици ли са, или са варианти на един и същи език.
Пример за разминаване на лингвистичните и политическите дефиниции за езици са трите езика, които възникнаха след разпада на Югославия – сръбски, хърватски и босненски. Преди 1990 г. тези три езика не бяха различавани от славистите по цял свят, които говореха за и изучаваха един общ сърбохърватски език. Въпреки политическото съществуване на три отделни езика, славистите предпочитат да говорят за един език, който означават със съкращението БХС.на английски BCS , SCB
По т. нар. езиков спор между официалните власти на Република България и Република Северна Македония от северномакедонска страна се прибягва до политически аргументи и в този смисъл спорът няма развитие (виж аусбау-парадигма).
Терминът „македонски език, съгласно Конституцията на Република Македония“ е използван в заключителните изречения на съвместната декларация от 22 февруари 1999 г. на министър-председателите на Република България и тогавашната Република Македония и в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни от 14 февруари 2018 г.Съвместна декларация от 22 февруари 1999Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония Изрично изразената позиция на българските държавни органи е, че тези документи „не може да се разглеждат като признание от българска страна за съществуването на т.нар. македонски език“ и „че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с промените на езика, наложени в някогашната югославска република“.
В края на 2020 година, по повод обсъждането на начало на преговори за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз, българското правителство изрази позиция, че „България ще признае македонския език и македонската идентичност, ако Северна Македония признае, че исторически те произтичат от български основи.“
Езиковедска полемика за македонския език В лингвистиката не съществува универсален критерий, по който да се решава дали два диалекта принадлежат на един език или не. Обикновено се приема, че два диалекта принадлежат на един език, ако хората, които ги употребяват, могат да се разбират взаимно.
Македонистиката се занимава с изучаването на историята, развитието, правописа и структурните характеристики на тази езикова норма.
В началните класове в Люксембург децата изучават език, наричан понякога люксембургски език. Мнозинството от швейцарците считат швейцарския вариант на немския език за различен език спрямо стандартния немски.
Този критерий изглежда прост и ясен, но той далеч невинаги може да се приложи. Понякога употребата на термините език и диалект е политически мотивирана. Така например причините, поради които норвежкият и датският език се считат за два отделни езика, а не за варианти на един и същ език, имат политически, а не лингвистичен характер. Според лингвиста Макс Вайнрайх езикът е диалект с армия и флот.
Поради тази причина учените по света нямат единно мнение относно това дали има „македонски език“, съществуващ отделно и независимо от българския език, или става въпрос за два варианта на един и същ език. Трябва да бъде отбелязано обаче, че родството между „македонския“ и българския език (също както и родството между норвежкия и датския) не се оспорва от никого.
Македонският език е признат за отделен от Енциклопедия Британика и Езиковата енциклопедия на Кембридж,Shea (2008), стр. 193" както и учени от международната общност.Danforth (1995), стр. 67 В същото време френската „Голяма енциклопедия на езиците“ не разглежда македонския като отделен език.
Кодифицираната норма на македонските диалекти, утвърдена през периода 1945 – 1950 г., или така нареченият македонски литературен език, се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатската писмена норма. Като основа за създаването на нова писмена норма е взет югозападният български а-говор.Институт за български език (1978), стр. 4 – долу.