1 март

1 март е 60-ият ден в годината според григорианския календар (61-ви през високосна година). Остават 305 дни до края на годината. В Древен Рим от 1 март започва новата година по римския календар, съответно и мандата на избраната от народа магистратура.

Събития 86 пр.н.е. г. – Битка при Херонея: Римляните съумяват да превземат Атина. 317 г. – Константин I провъзгласява сина си Крисп за цезар в Сердика и го изпраща като префект на Галия. 1331 г. – Османският владетел Орхан Гази превзема Никея. 1462 г. – Френската благородничка Шарлот дьо Валоа, дъщеря на крал Шарл VII и неговата метреса Агнес Сорел, сключва брак с граф Жак дьо Брезе. 1555 г. – Нострадамус публикува книгата „Столетия“, съдържаща предсказания за събития от европейската история. 1562 г. – Във френския град Васи католици-екстремисти избиват над 1000 хугеноти, което е начало на Религиозната война в тази държава. 1565 г. – В Бразилия е основана колонията Рио де Жанейро. 1700 г. – В Швеция е въведен нов календар, известен като Шведски календар. 1803 г. – Охайо става 17-ият щат на САЩ. 1841 г. – Атанас Иванов открива в Стара Загора взаимно училище, с днешно име СОУ „Иван Вазов“. 1845 г. – Президентът на САЩ Джон Тайлър приема законопроект, с който САЩ анексира Република Тексас. 1848 г. – Германска революция 1848/49: Започва Мартенската революция в Баден с окупирането на сградата на баденския парламент в Карлсруе. 1859 г. – Експедицията на английския полярен изследовател Френсис Макклинток достига северния магнитен полюс. 1872 г. – В САЩ е открит Йелоустоун – първият национален парк в света. 1873 г. – Фирмата „E. Remington & Sons“ започва производство на първите пишещи машини за масова употреба. 1878 г. – Направено е първото зимно изкачване на връх Ането – най-високият връх в Пиренеите от Роже дьо Монт, Б. Куреж и Б. и В. Паже. 1879 г. – Положен е основният камък на мавзолея костница на руските войни в Разград от княз Александър Дондуков-Корсаков. 1881 г. (стар стил) – Убийството от първомартовци на руския цар и император Александър II. 1896 г. – Анри Бекерел открива радиоактивността. 1912 г. – Създадена е Военната академия „Георги Раковски“ 1912 г. – Американецът Албърт Бери извършва първия парашутен скок от самолет. 1921 г. – Съюзниците влизат в Германия, за да я принудят да плаща репарации след Първата световна война.

1932 г. – Основан е уругвайският футболен отбор Данубио от българските имигранти Мигел и Хуан Лазароф. 1932 г. – Създадена е марионетна държава Манджоу-Го от Япония в китайската област Манджурия, която просъществува до 15 август 1945 г. 1934 г. – Крайцерът Аякс е спуснат на вода. 1936 г. – Излиза първият брой на вестник Дневен Труд в София. 1936 г. – Излиза първият брой на списанието Боен подвиг, издавано от Обществото на кавалерите на ордена за храброст. 1941 г. – Втората световна война: Министър-председателят Богдан Филов подписва договора за присъединяване към Тристранния пакт, с което се слага край на политиката на неутралитет и Царство България става съюзник на Нацистка Германия. 1941 г. – В Нашвил (щата Тенеси) започва да излъчва първата УКВ радиостанция. 1943 г. – Подписана е Доломитската декларация. 1945 г. – Саудитска Арабия влиза във Втората световна война на страната на Съюзниците. 1946 г. – Английската централна банка е национализирана заради операция Бернхард. 1947 г. – Започва работа Международният валутен фонд. 1948 г. – Излиза първият брой на списанието Нова македонка. 1950 г. – Студената война: Клаус Фукс е обвинен в шпионаж в полза на Съветския съюз, който се състои в предаване на строго секретни планове на атомната бомба. 1954 г. – САЩ извършват опит с 15-мегатонна водородна бомба на атол Бикини в Тихия океан. 1954 г. – Националисти от Пуерто Рико атакуват сградата на Конгреса във Вашингтон, ранявайки петима членове на парламента. 1961 г. – Президентът на САЩ Джон Кенеди учредява Корпуса на мира. 1962 г. – Самолетът при полет 1 на „Американ Еърлайнс“ се разбива в залива Джамейка, Ню Йорк и убива всички 95 души на борда. 1966 г. – Съветската космическа сонда Венера 3 се разбива на повърхността на Венера, ставайки първият обект с човешки произход достигнал повърхността на друга планета. 1966 г. – Основан е Централният институт по изчислителна техника. 1973 г. – Състои се премиерата на анимационния филм Паяжината на Шарлот. 1978 г. – Ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е откраднат от швейцарско гробище, с цел откуп. 1980 г. – Открит е естественият спътник на Сатурн – Елена. 1982 г. – Спускаемият модул на съветския космически апарат Венера 13 достига повърхността на Венера.

1986 г. – Открит е естественият спътник на Уран – Жулиета – на снимки, заснети от апарата Вояджър 2. 1990 г. – Мамили е обявен за национален парк. 1991 г. – Състои се премиерата на американския филм „Дъ Дорс“ 1992 г. – Босна и Херцеговина провежда референдум за отделяне от Социалистическа федеративна република Югославия. 1996 г. – Изстреляна е космическата станция Фрийдъм. 1999 г. – Влиза в сила Отавската конвенция, която забранява използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и предвижда тяхното унищожаване. 2001 г. – Започва официално преброяване на населението в България. 2002 г. – В Испания излиза от обращение националната дотогава валута песета, която е заменена с евро. 2003 г. – Международният наказателен съд встъпва в длъжност в Хага. 2003 г. – Създадена е Комисията за финансов надзор на Република България. 2003 г. – Създадена е Службата за гражданство и имиграция на САЩ. 2007 г. – Закрита е Агенцията за чуждестранна помощ. 2007 г. – Балеарските острови получават автономен статут. 2008 г. – Образуван е Забайкалски край като субект на Руската федерация, след сливането на Читинска област и Агински-Бурятския автономен окръг. 2009 г. – Официално е открито Радио Видин – проект на Българското национално радио.

Родени

1445 г. – Сандро Ботичели, италиански художник († 1510 г.) 1554 г. – Уилям Стафорд, английски икономист († 1612 г.) 1810 г. – Фредерик Шопен, полски композитор († 1849 г.) 1846 г. – Киро Тулешков, български книжовник († 1904 г.) 1858 г. – Васил Данаджиев, български офицер († 1885 г.) 1858 г. – Георг Зимел, немски философ († 1918 г.) 1859 г. – Георги Янков, български военен деец († 1920 г.) 1866 г. – Стоян Пушкаров, български военен деец († 1925 г.) 1871 г. – Йоаким Лептидис, гръцки духовник († 1931 г.) 1875 г. – Жан Огюст Мари Тийо, френски офицер и изследовател, един от известните пътешественици в Африка († 1956 г.) 1875 г. – Кирил Пърличев, български революционер († 1944 г.) 1876 г. – Анри дьо Байе-Латур, белгийски дипломат, 3-ти президент на МОК († 1942 г.) 1878 г. – Георги Йорданов, български политик († 1950 г.) 1879 г. – Александър Стамболийски, министър-председател на България († 1923 г.) 1880 г. – Литън Стрейчи, английски писател († 1932 г.) 1881 г. – Александър Кипров, български революционер († 1931 г.) 1886 г. – Оскар Кокошка, австрийски художник († 1980 г.) 1887 г. – Георг-Ханс Райнхарт, германски офицер († 1963 г.) 1897 г. – Сава Гановски, български политик († 1993 г.) 1904 г. – Глен Милър, американски музикант († 1944 г.) 1910 г. – Дейвид Нивън, британски актьор († 1983 г.) 1916 г. – Георги Пачеджиев, български футболист († 2005 г.) 1921 г. – Петър Куцаров, български художник († 2015 г.) 1921 г. – Ричард Уилбър, американски поет († 2017 г.) 1922 г. – Ицхак Рабин, министър-председател на Израел, Нобелов лауреат през 1994 († 1995 г.) 1923 г. – Неделчо Чернев, български режисьор († 2000 г.) 1924 г. – Доналд Слейтън, американски летец († 1993 г.) 1926 г. – Атанас Бояджиев, български композитор († 2017 г.) 1926 г. – Людмила Исаева, българска поетеса († 1991 г.) 1927 г. – Димитър Панделиев, български писател († 1994 г.) 1927 г. – Хари Белафонте, американски актьор († 2023 г.) 1929 г. – Георги Марков, български писател († 1978 г.) 1939 г. – Цветан Тодоров, български философ († 2017 г.) 1942 г. – Ричард Майърс, американски генерал 1942 г. – Сократ Мойсов, македонски футболист 1943 г. – Георги Китов, български археолог († 2008 г.) 1944 г. – Роджър Долтри, английски музикант (The Who) 1946 г. – Лиляна Димитрова-Тодорова, български езиковед († 2018 г.) 1947 г. – Дора Христова, български диригент 1949 г. – Виолета Димитрова, български хирург 1952 г. – Мартин О'Нийл, североирландски футболист 1952 г. – Стивън Барнс, американски писател 1954 г. – Рон Хауърд, американски режисьор 1956 г. – Юрий Трутнев, руски политик 1958 г. – Бертран Пикар, швейцарски учен 1963 г. – Томас Андерс, германски рок музикант (Modern Talking) 1964 г. – Пол Льо Гуен, френски футболист 1965 г. – Емил Съндой, румънски футболист 1966 г. – Зак Снайдър, американски режисьор 1967 г. – Францобел, австрийски писател 1969 г. – Хавиер Бардем, испански актьор 1970 г. – Ути Бъчваров, български актьор 1973 г. – Добромир Георгиев, български поет 1974 г. – Мария Манакова, сръбска шахматистка 1974 г. – Ромина Мондело, италианска актриса 1974 г. – Светослав Бърканичков, български футболист 1978 г. – Дженсън Екълс, американски актьор 1983 г. – Алисия, попфолк певица 1983 г. – Даниел Карвальо, бразилски футболист 1983 г. – Джорджие Четкович, черногорски футболист 1983 г. – Станка Златева, българска състезателка по борба 1985 г. – Андреас Отъл, немски футболист 1987 г. – Кеша, американска поп изпълнителка 1989 г. – Карлос Вела, мексикански футболист 1994 г. – Джъстин Бийбър, канадски изпълнител 1995 г. – Мария Сотирова, българска актриса

Починали

589 г. – Свети Давид, патрон на Уелс (* 500 г.) 1383 г. – Амадей VI Савойски, граф на Савоя (* 1334 г.) 1643 г. – Джироламо Фрескобалди, италиански композитор (* 1853 г.) 1697 г. – Франческо Реди, италиански лекар, натуралист и поет (* 1626 г.) 1792 г. – Леополд II, император на Свещената Римска империя (* 1747 г.) 1862 г. – Питър Барлоу, британски математик, (* 1776 г.) 1865 г. – Анна Павловна, кралица на Нидерландия (* 1795 г.) 1875 г. – Матей Преображенски, български възрожденец (* 1828 г.) 1875 г. – Хенри Келет, ирландски хидролог (* 1806 г.) 1878 г. – Сава Геренов, български революционер (* 1852 г.) 1905 г. – Сава Михайлов, български революционер (* 1877 г.) 1911 г. – Якоб Вант Хоф, холандски химик, Нобелов лауреат през 1901 (* 1852 г.) 1914 г. – Иван Кършовски, български революционер (* 1839 г.) 1916 г. – Муне-Сюли, френски артист (* 1841 г.) 1925 г. – Оскар Ленц, германски изследовател (* 1848 г.) 1931 г. – Елисей Манов, български обществен деец (* ? г.) 1932 г. – Никола Пасхов, български революционер (* 1862 г.) 1936 г. – Михаил Кузмин, руски писател (* 1871 г.) 1938 г. – Габриеле д'Анунцио, италиански писател (* 1863 г.) 1944 г. – Георги Ликин, български партизанин (* 1889 г.) 1950 г. – Алфред Кожибски, философ семиотик (* 1879 г.) 1964 г. – Петър Романовски, руски шахматист (* 1892 г.) 1971 г. – Иван Снегаров, български историк (* 1883 г.) 1972 г. – Марко Рясков, български икономист (* 1883 г.) 1972 г. – Моше Снех, израелски комунист (* 1909 г.) 1984 г. – Джеки Куган, американски актьор (* 1914 г.) 1991 г. – Едуин Ланд, американски изобретател (* 1909 г.) 1992 г. – Мари Деа, френска актриса (* 1919 г.) 1995 г. – Владислав Листев, телевизионен водещ (* 1956 г.) 1995 г. – Георг Кьолер, германски биолог, Нобелов лауреат през 1984 г. (* 1946 г.) 1997 г. – Ханс Роберт Яус, германски историк (* 1921 г.) 2006 г. – Александър Фол, български историк (* 1933 г.) 2012 г. – Лучио Дала, италиански поп певец, музикант и композитор (* 1943 г.) 2014 г. – Ален Рене, френски режисьор (* 1922 г.) 2026 г. – Георги Велинов, български футболист (* 1957 г.)

Празници Православна църква – св. Евдокия Международен ден за борба против ядреното оръжие (отбелязва се по решение на Международната конференция за забрана на атомното и водородното оръжие, състояла се през 1977 г. в Хирошима (Япония)