1 август

1 август е 213-ият ден в годината според григорианския календар (214-и през високосна). Остават 152 дни до края на годината.

Събития 527 г. – Юстиниан I става самостоятелен владетел на Източната Римска империя. 902 г. – Арабите, оглавявани от династията Аглабиди, завладяват последната крепост на Византия на остров Сицилия – Таормина. 1291 г. – Три централни швейцарски кантона подписват Федерална харта (Bundesbrief), с която се създава Швейцарската конфедерация. 1208 г. – Българо-латински войни: В Битката при Пловдив армията на Втората българска държава е разгромена от рицарите на Латинската империя; българите са изтласкани от Тракия. 1461 г. – Едуард IV е коронован за крал на Англия. 1492 г. – Фердинанд Арагонски и Изабела I прогонват евреите от Испания. 1498 г. – Христофор Колумб акостира на континентална Америка при Венецуела. 1619 г. – Във Вирджиния (дн. САЩ) са докарани с кораби първите африкански роби. 1774 г. – Джоузеф Пристли открива кислорода и потвърждава предишното откритие на този химичен елемент от Карл Вилхелм Шееле. 1798 г. – Революционни войни: В Абукирския залив, Египет, започва морска битка, в която адмирал Хорацио Нелсън унищожава флотата на Наполеон Бонапарт. 1800 г. – Кралство Великобритания и Кралство Ирландия се обединяват в Обединено кралство Великобритания и Ирландия. 1834 г. – Отменено е робството в Британската империя, около 770 280 роби стават свободни граждани. 1876 г. – Колорадо става 38-ия щат на САЩ. 1879 г. – Създадена е Дунавската военна флотилия, с което се поставя началото на българските ВМС. 1885 г. – В Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева. 1888 г. – От Виена потегля първият влак по линията Виена – Цариград. 1894 г. – Избухва Китайско-японската война. 1895 г. – Излиза първият брой на списание Лов и риболов. 1902 г. – САЩ купуват правата за Панамския канал от Франция. 1907 г. – На остров Браунси започва първият скаутски лагер, организиран от британския генерал Робърт Бейдън-Пауъл. 1912 г. – В София е сформирана Аеропланна рота – първата самолетна част в България. 1914 г. – Първата световна война: Германия обявява война на Русия три дни преди Великобритания да обяви война на Германия. 1924 г. – Основан е АС Монако. 1926 г. – Открита е първата отсечка от теснопътната железопътна линия Септември – Добринище, от гара Септември до гара Велинград. 1928 г. – Създадена е Радиослужба към БТА. 1936 г. – В Берлин се откриват 11-те Летни олимпийски игри от Адолф Хитлер. 1944 г. – Втора световна война: Във Варшава Армия Крайова започва Варшавското въстание срещу нацистката окупация на Полша; бунтът продължава 63 дни преди да бъде потушен от германците. 1953 г. – Създадена е Информационна агенция на САЩ (ЮСИА). 1960 г. – Кипър получава своята независимост. 1960 г. – Република Дахомей (по-късно преименувана на Бенин) обявява национална независимост от Франция. 1960 г. – Град Исламабад е обявен за федерална столица на Пакистан. 1967 г. – Израел анексира Източен Йерусалим. 1968 г. – Хасанал Болкиах е коронован за 29-и султан на Бруней. 1971 г. – На Медисън Скуеър Гардън (Ню Йорк) се провежда благотворителен концерт пред 40 хил. души, на който са събрани около 244 хил. долара за нуждите на УНИЦЕФ в Бангладеш; концертът е организиран от Джордж Харисън и Рави Шанкар, сред изпълнителите са Боб Дилън, Ерик Клептън, Ринго Стар и др. 1975 г. – 33 европейски страни, САЩ и Канада, подписват в Хелзинки Заключителния акт от споразумението за човешките права, който води до създаването на Организация за сигурност и сътрудничество в Европа. 1981 г. – В САЩ започва излъчване музикалният тв канал MTV. 1990 г. – Желю Желев е избран от VII велико народно събрание за председател (президент) на Република България. 1991 г. – XXXVI народно събрание на Република България решава да не поднови договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ със СССР от 1967 г. 2001 г. – България, Кипър, Латвия, Малта, Словения и Словакия се присъединяват към Европейската агенция за околна среда. 2004 г. – При пожар в супермаркет в Асунсион (Парагвай) загиват 396 души и над 500 са ранени.

Родени

10 г. пр.н.е. – Клавдий, римски император († 54 г.) 126 г. – Пертинакс, римски император († 193 г.) 1520 г. – Зигмунт II Август, Крал на Полша и Велик княз на Литва († 1572 г.) 1626 г. – Шабатай Цви, еврейски лъжемесия († 1676 г.) 1744 г. – Жан-Батист Ламарк, френски биолог († 1829 г.) 1770 г. – Уилям Кларк, американски изследовател († 1838 г.) 1819 г. – Херман Мелвил, американски романист, есеист и поет († 1891 г.) 1829 г. – Иван Сеченов, руски физиолог († 1905 г.) 1849 г. – Джордж Доусън, канадски геолог и геодезист († 1901 г.) 1857 г. – Анастас Янков, български военен и революционер († 1906 г.) 1858 г. – Ханс Рот, австрийски композитор († 1884 г.) 1862 г. – Иван Пашинов, български военен деец († 1936 г.) 1872 г. – Димитър Мирасчиев, български революционер († 1917 г.) 1873 г. – Кръстьо Раковски, български, румънски, съветски политик и дипломат († 1941 г.) 1889 г. – Валтер Герлах, немски физик († 1979 г.) 1893 г. – Александрос I, крал на Гърция († 1920 г.) 1899 г. – Джеймс Ейнджъл, американски авиатор († 1956 г.) 1921 г. – Джак Креймър, американски тенисист († 2009 г.) 1924 г. – Абдула бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия († 2015 г.) 1924 г. – Жорж Шарпак, френски физик, Нобелов лауреат през 1992 († 2010 г.) 1925 г. – Димитър Русков, български хоров диригент († 2010 г.) 1925 г. – Ернст Яндл, немски поет и драматург († 2000 г.) 1930 г. – Пиер Бурдийо, френски социолог († 2002 г.) 1933 г. – Антонио Негри, италиански философ-марксист († 2023 г.) 1936 г. – Ив Сен Лоран, френски моден дизайнер († 2008 г.) 1942 г. – Джанкарло Джанини, италиански актьор 1945 г. – Вили Кавалджиев, български блус-рок певец, музикант и антикомунист († 2010 г.) 1945 г. – Дъглас Ошероф, американски физик, Нобелов лауреат през 1996 г. 1948 г. – Дейвид Гемел, британски писател († 2006 г.) 1950 г. – Любомир Котев, български писател и белетрист 1951 г. – Томи Боулин, американски китарист († 1976 г.) 1952 г. – Зоран Джинджич, министър-председател на Сърбия († 2003 г.) 1953 г. – Игор Дамянов, български политик († 2019 г.) 1953 г. – Мартин Гудман, британски историк и писател 1959 г. – Джо Елиът, британски рок музикант 1961 г. – Ален Берг, бивш канадски пилот от Форума 1 1961 г. – Николай Станчев, български актьор († 2021 г.) 1962 г. – Божидар Искренов, български футболист 1963 г. – Кулио, американски рап изпълнител († 2022 г.) 1964 г. – Димитър Митовски, български режисьор 1964 г. – Каспар Капарони, италиански актьор 1965 г. – Сам Мендес, английски режисьор 1967 г. – Валентин Иванов, български астроном и писател 1968 г. – Дан Донеган, американски рок музикант 1971 г. – Александър Ангелов, български юрист 1972 г. – Вадим Милов, швейцарски шахматист 1980 г. – Елеонора Манчева, български фотомодел 1980 г. – Мансини, бразилски футболист 1981 г. – Стивън Хънт, ирландски футболист 1984 г. – Бастиан Швайнщайгер, германски футболист 1986 г. – Елена Веснина, руска тенисистка 1988 г. – Неманя Матич, сръбски футболист 1988 г. – Иван Думиника, молдовски историк от български произход 1989 г. – Стефани Хуанг, американска певица

Починали

30 пр.н.е. г. – Марк Антоний, римски пълководец (* 83 пр.н.е. г.) 527 г. – Юстин I, римски император (* 450 г.) 1137 г. – Луи VI, крал на Франция (* 1081 г.) 1146 г. – Всеволод II, велик княз на Киевска Рус (* 1094 г.) 1464 г. – Козимо Медичи, основател на династията Медичи (* 1386 г.) 1557 г. – Олаф Магнус, шведски писател (* 1490 г.) 1714 г. – Кралица Анна (* 1665 г.) 1831 г. – Уилям Хенри Леонард По, американски моряк и поет (* 1807 г.) 1859 г. – Стефан Богориди, османски държавник (* 1780 г.) 1887 г. – Михаил Катков, руски публицист (* 1818 г.) 1912 г. – Йоаким Груев, български просветител (* 1828 г.) 1924 г. – Димитър Вълнаров, български военен деец (* 1859 г.) 1926 г. – Израел Зангвил, английски писател (* 1864 г.) 1934 г. – Михаил Розов, български революционер (* 1874 г.) 1941 г. – Наум Арнаудов, български революционер (* 1876 г.) 1944 г. – Стефан Чавдаров, български революционер (* 1883 г.) 1959 г. – Жан Бера, френски пилот от Формула 1 (* 1921 г.) 1967 г. – Рихард Кун, германски химик и биохимик, Нобелов лауреат (* 1900 г.) 1968 г. – Мито Хадживасилев, югославски политик (* 1922 г.) 1970 г. – Ото Варбург, германски биохимик, Нобелов лауреат (* 1883 г.) 1973 г. – Валтер Улбрихт, германски политик (* 1893 г.) 1977 г. – Гари Пауърс, американски летец (* 1929 г.) 1987 г. – Пола Негри, американска актриса (* 1897 г.) 1992 г. – Маргарита Алигер, руска поетеса (* 1915 г.) 1997 г. – Святослав Рихтер, съветски пианист (* 1915 г.) 1998 г. – Ева Барток, унгарска актриса (* 1927 г.) 2002 г. – Мария Нейкова, българска поппевица и композиторка (* 1945 г.) 2003 г. – Мари Трентинян, френска актриса (* 1962 г.) 2005 г. – Фахд бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия (* 1923 г.) 2005 г. – Ъруин Сандърс, американски социолог (* 1909 г.) 2008 г. – Симон Мирман, френска дизайнерка (* 1912 г.) 2009 г. – Мария Корасон Акино, първата жена, президент на Филипините (* 1933 г.)

Празници Ден на градинаря Честването на празника е възобновено на 1 август 1993 година в град Брезово, Пловдивско, от членове на БЗНС Азербайджан – Ден на азербайджанската азбука и език Ангола и Ливан – Ден на армията Барбадос, Тринидад и Тобаго, Бермуди, Гвиана и Ямайка – Ден на еманципацията (по повод забраната на робството в Британската империя, 1832 г.) Бенин – Ден на независимостта (1960 г., от Франция, национален празник) Демократична република Конго – Ден на родителите Йоркшир, Англия – Ден на Йоркшир Либия – Ден на въоръжените сили Никарагуа – Ден на фиестата Русия – Ден на тиловите войски от въоръжените сили на Руската федерация Украйна – Ден на военноморския флот Швейцария – Национален ден на Швейцария (по повод подписването на Федералната харта, 1291 г.)

801