Никола (Николай) Маринов Шкутов е български духовник, свещеноиконом, председател на няколко български църковни общини в Македония и Тракия.
Биография Никола Шкутов е роден в 1861 година в сярското село Горно Броди. През 1884 година дарява 108 гроша за наемането на български учител в родното си село.Баждаров, Георги. „Горно Броди“, София, 1929, стр.59. В 1888 година Шкутов става първият екзархийски архиерейски наместник в Дедеагач.{За свободата на Тракия|50}}
Христо Караманджуков пише за Шкутов:
От 1895 до 1897 година е председател на Петричката българска община. От същата година до 1902 година Шкутов председателства Костурската българска община. Противопоставя се на революционната дейност на ВМОРО в района, заради което е направен опит за убийството му в Костур от Пандо Сидов през септември 1902 г. или в 1901 г. Заместен е в Костур от Григорий Попдимитров.
През 1905 година Шкутов е председател на българската църковна община в Енидже Вардар. Влиза в конфликт с ениджевардарския войвода Апостол Петков, който изпраща писмо до българския екзарх Йосиф I Български, в което заплашва да убие Никола Шкутов и забранява на селяните да посещават общината. Впоследствие, отношението между Шкутов и ВМОРО се подобряват. В 1906 година при неговото управление общината построява църквата „Св. св. Кирил и Методий“.
След Младотурската революция в 1908 година Шкутов е екзархийски наместник в Мелник и е в остър конфликт с Яне Сандански – в докладите си до екзарх Йосиф нарича Сандански „звяра“, оплаква се, че санданистите подтикват свещениците да не му се подчиняват, че пропагандират социализъм и атеизъм, и че са го осъдили на смърт, заради противопоставянето на действията им. В 1909 година Шкутов е сменен от Сава Попов.
До януари 1911 година е председател на Кавадарската българската община. В същия месец е преместен като архиерейски наместник в Мустафапаша.
През 1912 година като екзархийски архиерейски наместник в Съботско Никола Шкутов е арестуван и затворен от гръцките власти в Берския затвор.Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 430.
В 1921 година, като представител от духовенството на Сярска епархия, Шкутов е член на Втория църковно-народен събор, заседавал под председателството на Неофит Видински между 6 и 28 февруари и отново от 11 май до 15 август.
Умира в София на 30 ноември 1932 година и е погребан в Централните софийски гробища.
Негови синове са Владимир Икономов Шкутов, адвокат в София, след Деветосептемврийския преврат в 1944 година осъден по процеса на Петия върховен състав на Народния съдЦДА, ф. 1449 к, оп. 1, а. е. 151, л. 268 и Кирил Шкутов, в монашество Киприан, който по време на освобождението на Вардарска Македония през Втората световна война е кмет на Самотраки от 29 септември 1941 година до 13 май 1942 година.
Вижте също Прокопий Зографски (Петър Шкутов)
Бележки
Категория:Български духовници от Македония Категория:Родени в Горно Броди Категория:Членове на Петричката българска община Категория:Управляващи Костурската екзархийска епархия Категория:Мелнишка епархия Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Починали в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:Членове на Ениджевардарската българска община Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Членове на Кавадарската българска община