Софийската (Средецката) книжовна школа е просветно и книжовно средище след падането на България под османско владичество.
Развива се във втората половина на XV и в XVI век в София и околните селища и манастири от Софийската Света гора. Неин център е Драгалевският манастир.
Първоначалната роля на книжовниците е да преписват ръкописи, докато през XVI в. се създават оригинални произведения с отличителни белези – единен правопис, обща идейно-патриотична насоченост, актуалност и историзъм. Открояват се две основни тенденции. Първата представлява сближаване на литературата с народната лексика и синтаксис. Представители са поп Пейо и Бойчо Граматик. Втората тенденция е близка до традициите на Търновската книжовна школа. Главният ѝ представител е Матей Граматик.
Поддържат се връзки с Рилския манастир и Кратово, които са важни книжовни центрове. Представителите на книжовната школа се стремят към демократизиране на стила и езика, композиционно опростяване и достоверност на оригиналните и на преписваните произведения.
Източници
Георги Чавръков, „Български манастири“, под рецензията на Иван Дуйчев, Наука и изкуство, София 1974 г. Манастирите в Софийско, София 127 години столица – официално електронно издание на Столичната община Българска енциклопедия „А–Я“, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, БАН
Външни препратки Изложба „Софийската книжовна школа ХVІ-ХІХ век“
Категория:15 век в Османската империя Категория:16 век в Османската империя