Нерон Клавдий Цезар Август Германик (), по рождение – Луций Домиций Ахенобарб (лат. Lucius Domitius Ahenobarbus), известен под името Нерон, е римски император между 54 и 68 година, последният от Юлиево-Клавдиевата династия.
Личността на Нерон най-често е свързвана с тирания и екстравагантност. Той е известен както с редица убийства, включително и тези на майка си и доведения си брат, така също и като императора, който „свири, докато Рим изгаря“. Пак той започва първите масови гонения на християните. Неговото управление се характеризира с прахосничество и популизъм. През 68 г. военен преврат сваля Нерон от престола. Пред заплахата от убийство, той се самоубива на 9 юни 68 г. Светоний твърди, че се самоубива, „Животът на цезарите“, Нерон 49; Сулпиций Север, който вероятно използва за източник загубени фрагменти от творба на Тацит, казва, че не е сигурно дали Нерон се е самоубил. Сулпиций Север, „Хроника“ II. 29, виж също и T.D. Barnes, „The Fragments of Tacitus' Histories“, „Classical Philology“ (1977), стр. 228.
Мнението за Нерон се основава на оцелели източници от времето на неговото управление: Тацит, Светоний и Дион Касий, малко от които го представят в благоприятна светлина.Това вкл. „Граждански войни“ на Лукан, „За милосърдието“ на Сенека и „Дискурси“ на Дион Хрисостом, заедно с различни римски монети и надписи Някои източници обаче, включително и посочените по-горе, го описват като император, който е популярен сред простолюдието, особено на изток. Някои съвременни историци поставят под съмнение достоверността на древните източници, при отчитане на тираничните актове на Нерон.
Произход Бъдещият император Нерон принадлежи по рождение към древния плебейски род на Домициите, който се дели на две семейства – Калвини и Ахенобарби. Прозвището на вторите (в превод от латински червенобради), към които принадлежи и Нерон, се свързва с легендата за срещата на представител на фамилията с Кастор и Полукс, носещи съобщение за римската победа в битката при Регилското езеро. Като доказателство за своята божественост, те докосват косата на Домиций и тя незабавно става от черна – червена и този признак завинаги остава в неговите потомци.
Прадядото на Нерон, Гней Домиций Ахенобарб, се опитва да даде под съд Юлий Цезар, обвинявайки го за злоупотреба.Светоний, „Животът на цезарите“, Нерон 2 Дядо му, Луций Домиций Ахенобарб е известен военачалник от времето на император Август, удостоен с триумф,Светоний, „Животът на цезарите“, Нерон 4 консул през 16 пр.н.е., като същата година получава патрициански статус съгласно закона на Сений. Неговият син, бащата на бъдещия император Нерон, Гней Домиций Ахенобарб е консул през 32 г. и през 28 г., по заповед на Тиберий, се жени за 13-годишната внучка на Август, Агрипина Младша.
Детство Луций Домиций, първото дете на Гней Домиций и Агрипина, се ражда на 15 декември 37 г., в Анциум (съвр. Анцио, Италия), близо до РимСветоний, „Животът на цезарите“, Нерон 6, малко след възкачването на Калигула, родният брат на майката на Нерон, Агрипина. Голяма част от времето си тя прекарва в двора на брат си. Императорът е много близък със своите сестри, особено с по-голямата, Юлия Друзила. Като причина за това отношение на Калигула към сестрите му, част от древните източници посочват техните интимни отношения.
Бракът на Агрипина не се явява пречка за живота, който води, тъй като по това време, малолетният Луций, заедно със своя баща, който е почти 30 години по-възрастен от майка му, живеят във вила между Анциум и Рим. През 38 г. умира любимата сестра на Калигула, Юлия Друзила.
На следващата година, когато Луций е само на 3-годишна възраст, от воднянка умира баща му.Светоний, „Животът на цезарите“, Нерон 5 Същата година майка му губи благоразположението на брат си – императора, и е изпратена в изгнание. Светоний, „Животът на цезарите“, Калигула 29. Калигула конфискува наследството на Луций и го изпраща да бъде отгледан от своята леля Домиция Лепида, която е майка на Валерия Месалина, третата съпруга на Клавдий.
От Луций Домиций не се очаква да стане император, тъй като вуйчо му Калигула е станал император на 25 години и има достатъчно време да има наследник. В началото на 41 г. обаче Калигула, жена му Цезония и тяхната малка дъщеря Юлия Друзила са убити.Йосиф Флавий, „Юдейски древности“ XIX.1.14, XIX.2.4. Това довежда на власт Клавдий, чичото на Калигула.Йосиф Флавий, „Юдейски древности“ XIX.3.2 Той позволява на Агрипина да се върне от изгнание.
След като през 48 г. Месалина е екзекутирана от Клавдий, през 49 г. той се жени за четвърти път – за Агрипина, майката на Луций. На следващата година тя кара Клавдий да осинови сина ѝ в ущърб на правата на неговия собствен син и официален наследник – Британик. Така Луций приема името Нерон Клавдий Цезар Друз Германик.Тацит, „Анали“ XII.25. Тъй като Нерон е по-голям от Британик, това го прави първи по линията на наследяване на властта.Тацит, „Анали“ XII.26
През 53 г. Нерон се жени за своята доведена сестра Клавдия Октавия.Тацит, „Анали“ XII.58. На следващата година умира Клавдий и седемнадесетгодишният Луций, приемайки името Нерон Клавдий Цезар Август Германик, е обявен за император на 13 октомври 54 г. По-късно става ясно, че Клавдий е отровен от Агрипина. Тацит, „Анали“, XII.66Дион Касий, Римска история LXI.34Светоний, „Животът на цезарите“, Клавдий 44 Така Нерон става най-младият император до това времеКогато са обявени за императори, Август е съответно на 35, Тиберий на 56, Калигула на 25, а Клавдий на 50. Възпитанието му е поверено на преторианския префект Бур и на философа Сенека.
Първи години на управление Нерон започва своето управление умерено и консервативно, обещавайки на Сената повече власт. В началото той забранява на другите да се отнасят по въпроси, свързани с нормативни актове, за което е похвален от Сената.Тацит, „Анали“ XIII.25 По това време той е известен с това, че прекарва времето си по таверни и публични домове. Тайните му забавления включвали среднощни обиколки по улиците на Рим в компанията на различни безделници: с тях залавяли безпомощни пияници, които подхвърляли върху плащ или извършвали побои и изнасилвания на случайни минувачи. Когато след един такъв случай самият Нерон пострадал, той спрял да излиза без скрита охрана от преторианци.
Вътрешна политика През 55 г. Нерон поема по-активна роля като администратор. За периода от 55 до 60 г. той е четири пъти консул. През това време някои древни историци се изказват положително за него, за разлика от по-късното му управление. Аврелий Виктор отбелязва похвалата на Траян за първите пет години от управлението на Нерон.
По времето на Нерон са наложени ограничения върху размерите на глобите.Тацит, „Анали“ XIII.28 Таксите за адвокатите също са ограничени.Светоний, „Животът на цезарите“, Нерон 17 След като бирниците са обвинени, че са твърде жестоки към бедните, Нерон прехвърля събирането на данъците към комисионери. Когато започват брожения, че бедните са прекалено много облагани с данъци, Нерон се опитва да премахне всички косвени данъци. Тацит, „Анали“ XIII.50 Сенатът го обвинява, че това ще доведе страната до банкрут. Като компромис данъците са намалени от 4,5% на 2,5%.Тацит, „Анали“ XIII.51 Освен това е заповядано тайните държавни данъчни архиви да станат публични. За да се намалят цените на храните, търговските кораби са освободени от данъци. Подражавайки на гърците, Нерон построява няколко гимназиона, театри и нов амфитеатър.Тацит, „Анали“' XIV.20 Провеждат се и големи гладиаторски борбиСветоний, „Животът на цезарите“, Нерон 12
Има дискусия в Сената за това дали може патроните да отнемат свободата на освободени от робство граждани.Тацит, „Анали“ XIII.26 Нерон поддържа освободените и казва, че патроните нямат такова право.Тацит, „Анали“ XIII.27 През 61 г. след като градският префект на Рим – Педаний Секунд е убит от свой роб, Сенатът се опитва да прокара закон, според който за престъплението на един роб се наказват всички роби в даденото домакинство. Въпреки бунта на народа Нерон решава да подкрепи Сената и организира екзекуциите на 400 роби, засегнати от закона.
Нерон и Агрипина В първите години на своето управление, като много млад, императорът се намира напълно под влиянието на Агрипина, Сенека и Бур. Стига се дотам, че Агрипина изразява желание да стои редом до императора на официални церемонии и само намесата на Сенека спасява Нерон от този позор.Тацит, „Анали“ XIII.5
През 55 г. младият Нерон за първи път се опълчва срещу волята на Агрипина. Сенека и Бур са недоволни от пълното влияние на Агрипина над императора и между бившите съюзници настава разкол. В това време Нерон се сближава с бившата робиня Клавдия Акта. Виждайки, че Нерон е заинтересован от нея, Бур и Сенека всячески се стараят да поддържат тази връзка, разчитайки чрез нея да влияят на Нерон.
Агрипина не е добре настроена срещу любовницата на сина си и публично се кара на Нерон за това, че има връзка с бивша робиня. Започва да плете интриги, канейки се да обяви Британик за законен император.Тацит, „Анали“ XIII.14 Нейният план обаче не успява. На 12 февруари 55 г. Британик умира – според официалната версия поради епилептичен припадък, но древните автори твърдят, че е отровен от Нерон.Тацит, „Анали“ XIII.16; Йозеф, „Юдейски древнисти“, XX.8.2; Светоний, „Животът на цезарите“, Нерон 33; Касий Дион, „Римска история“ LXI.7.
През 58 г. Нерон се сближава с Попея Сабина – благородна, умна и красива представителка на римския нобилитет. По това време тя е омъжена за Отон, приятел на Нерон и бъдещ император. Агрипина вижда в нея опасна съперница в борбата за власт и се опитва с всички сили да върне Нерон към Клавдия Октавия или дори към Клавдия Акта. Нерон успява да достигне до развод между Попея и Отон и незабавно изпраща последния да заеме длъжността наместник в Лузитания. Когато Попея забременява през 62 г., Нерон се развежда с Октавия, обвинявайки я в безплодие и след 12 дни се жени за Попея.
В края на 58 г. тръгват слухове, че Агрипина се опитва да отстрани сина си от власт и иска да я предаде на Гай Рубелий Плавт, син на Юлия Ливия, дъщеря на Ливила и оттам пряк потомък на Тиберий. Разбирайки за това, Нерон решава да убие Агрипина. Той се опитва да я отрови на 3 пъти, но оставя настрани тези си опити, като разбира, че тя взема териак (противоотрова). Праща бивш роб да я заколи и даже се опитва да събори отгоре ѝ стените на стаята, в която спи. Въпреки това тя успява да избегне смъртта.Тацит, „Анали“, XIV.3 – 7 През март 59 г. в Баий (съвр. Бая, Италия) Нерон ѝ предлага да направи разходка с кораб, който трябвало да се разбие по пътя. Агрипина едва ли не единствена успява да се спаси и да доплува до брега. В яда си Нерон заповядва открито да я убият. Агрипина, виждайки войника, разбира участта си и моли да я промуши в корема, давайки да се разбере, че се разкайва, че е родила такъв син.Тацит, Анали XIV.8 Нерон изгаря тялото ѝ още същата нощ. На Сената изпраща съчинено от Сенека послание, в което се казва, че Агрипина се опитала да го убие и се самоубила. Сенатът поздравява Нерон с избавлението и нарежда да се извършат молебствия.Тацит, „Анали“, XIV.10 – 12 По-късно императорът разрешава на робите си да поставят праха ѝ в скромна гробница в Мизен (днес част от Неапол).
По-късно Нерон неведнъж признава, че образът на майка му го преследва в сънищата му. За да се избави от нейния призрак, той даже извиква персийски магове. Има легенди, че дълго преди Нерон да стане император, халдеи предсказали на Агрипина, че синът ѝ ще стане император, но ще стане и причина за смъртта ѝ. Нейният отговор бил „Нека умра, щом той ще властва“.Тацит, „Анали“ XIV.9; Antony A. Barret „Agrippina. Sex, Power And Politics In The Early Empire“, Yale University Press, New Haven and London, 1996, ISBN 0-300-07856-0
По-късно заточва и екзекутира жена си Октавия, а 3 години след това умъртвява с ритник в корема и бременната си нова жена Попея (65).
Външна политика