Лазар Търпов Киселинчев, с псевдоними Аврам Киселец, Атински и наричан от албанците Скендер бей, е български революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а също и масон.Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.

Биография

Лазар Киселинчев е роден през 1874 година в голямото костурско село Косинец в семейството на известния строител Търпо Киселинчев. Брат е на архитекта Георги Киселинчев и на революционера Христаки Киселинчев, загинал в сражението при Локвата и Виняри. Братовчед е на скулптора Пандо Киселинчев. Лазар Киселинчев завършва пети клас в гръцка гимназия в Атина.

Лазар Киселинчев поставя основите на български Македонски комитет в Атина. Оттам заедно с Атанас Кършаков, Васил Чекаларов и Дельо Марковски организира канали за внос на оръжие от Албания и Гърция към Югозападна Македония. Преди Илинденско-Преображенското въстание е в родния си край и подпомага преминаването на местните църковни общини към Българската екзархия. По време на въстанието е определен за заместник на близкия си приятел Васил Чекаларов като член на Костурското горско началство.

След разгрома на въстанието с Пандо Кляшев и Васил Чекаларов се оттегля през Албания, Фиуме и Унгария в България. Тук взимат участие в изграждането на мавзолея „Свети Георги“ в Плевен.

Установява се в Америка (най-късно през 1911 година) и взима участие в организирането на бежанците в Македоно-български братства. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Началник е на секцията патронаши. На 23 април 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, заедно с още 13 души от тези околии подписва „Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София“, в който се твърди, че Македония е българска област и се настоява за присъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Мемоара“ се казва:

В 1926 година е избран в Националния комитет на македонските братства.

В 1928 година влиза в управителния съвет на Македонската народна банка. Киселинчев заедно с Васил Стумбов е делегат на Общокостурския граждански комитет в София.

Лазар Киселинчев умира през 1946 година.

Лазар Киселинчев е женен за Кръстана Бурдашева, с която имат 5 деца. Дъщерята им Митра се омъжва за дееца на ВМОРО Андон Юруков. Синът им Славчо Киселинчев (1904 – октомври 1924) е касиер на Македонския младежки съюз и на негово име Лазар Киселинчев основава благотворителен фонд за награждаване на художествени и музикални произведения със сюжети от македонския народен бит, освободителна борба и други. Син му Лабро Киселинчев е активен деец на Македонската патриотична организация.

Автор е на книгата „Строителите отъ най-старите времена до днесъ“, Съюз на строително-занаятчийските сдружения въ България, 1927 г.

Родословие

Външни препратки „Пощенската служба при Вътрешната Македоно-одринска революционна организация преди Илинден“, статия от Лазар Киселинчев „Мемоар от Костурско-Леринско-Кайлярската емиграция в София“, подписан от Лазар Киселинчев "Заключение по преглеждание постройките и пристройките находящи се в чифлика на Александър Стамболийски; Протокол за разпит на вещо лице", София, 1924 година "Лазо поп Трайков като поет и революционер (страници из дневника ми)", публикувано във в. „Македонска трибуна“, брой 208, 209, 210, Indianapolis, USA, 1931 година

[https://strumski.com/biblioteka/?id=3059 "Гърците преди и след Илинденското възстание (Страници из дневника ми)", публикувано в "Сборник Илинден 1903 – 1927. В памет на големото македонско възстание", издава Македонското студентско дружество "Вардар", книга VI, София, 1927 година "Паричните средства и счетоводните операции на Македонската организация преди Илинден", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", книга 2 (92), София, 1938 година "Един гръцки рапорт за Гоце Делчев", публикувано във в-к "Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери", год. III, бр. 18, София, 6 май 1923 година "Македония под гръцка власт", публикувано във в. "Независима Македония", брой 133 и 134, София, 1925 година "Солунските атентати. Из дневника на един гръцки андартин", публикувано във в-к "Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери", год. II, бр. 31, София, 6 август 1922 година "Българите в Гърция за Илинденското възстание", публикувано в "Сборник Илинден 1903 – 1922. В памет на голeмото македонско възстание", София, 1922 година

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на Македонската патриотична организация Категория:Български революционери от Македония Категория:Български масони Категория:Родени в Косинец Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Починали в София Категория:Български общественици от Македония Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Български благодетели Лазар