Четническата акция е организирано от Македонския комитет въоръжено нахлуване на чети от България в намиращата се под османска власт Македония през юни – август 1895 година, с което се цели да се предизвика всеобщо въстание в областта и да се привлече вниманието на Великите сили към неизпълнените член 23 и 62 от Берлинския договор, обещаващи реформи в Европейска Турция.Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996. Акцията не е добре организирана и не успява в основната си цел въвеждане на реформи в Империята и това води до упадък на Македонската организация в България. Четническото движение обаче е успех за българската външна политика, която успява да покаже на Високата порта и Великите сили, че държи под контрол македоно-одринското освободително движение, и използва това за оказване на натиск върху Портата с цел получаване на владишки берати и други отстъпки, за подобряване на руско-българските отношения и за признаване на легитимността на княз Фердинанд I.
Предистория На май 1894 година в София пада правителството на Стефан Стамболов, което се опитва да печели църковни и училищни привилегии за българите в Македония и Одринско чрез добри отношения с Османската империя и сдържане на революционните дейци в страната. Същевременно в същата година избухва арменско въстание, което привлича погледите на Великите сили към Империята. През ноември-декември 1894 година и България е залята от протестни митинги в срещу кланетата на арменци в Империята. От 19 до 28 март в София се провежда Първият македонски конгрес, на който със сливане на революционния Братски съюз и еволюционистката Млада македонска книжовна дружина се създава Македонската организация, начело с Македонския комитет със заявена в „Решенията“ на конгреса цел „придобиване за населенията в Македония и Одринско политическа автономия, приложена и гарантирана от Великите сили“, а като последно средство за постигане на тази цел е „прилагане на мероприятия, диктувани от силата на обстоятелствата“, тоест революция.
Новото правителство на Константин Стоилов първоначално се опитва да следва стамболовистка политика, поддържана от външния министър Григор Начович, но скоро тя се оказва невъзможна, поради укрепналото македоно-одринско освободително движение и показаната готовност на Високата порта да приложи реформи в арменските вилаети. На 12 март 1895 година дипломатическият агент в Цариград Петър Димитров пише на Начович, че в дадената обстановка най-целесъобразно е да се развържат ръцете на македонстващите в България, да се позволи създаването на чети и преминаването им на османска територия. Османската империя, под влияние на Австро-Унгария, втвърдява позициите си към България и София от средата на 1895 година освен исканията си за църковни и училищни права започва да повдига и искания за административни реформия.
На 22 април 1895 година княз Фердинанд I заминава за Карлсбад – нещо, което той прави винаги при сериозни развития на Македонския въпрос. На 17 май 1895 година председателят на Македонския комитет Трайко Китанчев се среща със Стоилов и получава благословията на българския премиер за новата Македонска организация. Няколко дена по-късно Китанчев заминава за Кюстендил, откъдето ръководи организирането на предстоящата въоръжена акция. Според Светлозар Елдъров „няма съмнение, че подготовката и осъществяването на Четническата акция са със знанието и подкрепата на правителството“. На 24 май при премиера се явява и подпоручик Борис Сарафов, а на 29 май и Наум Тюфекчиев и полицейският инпектор Богдан Морфов, които го уведомяват, че една чета вече е навлязла в Македония и го молят да не бъдат възпрепятствани.
Организация Правителствена подкрепа На 6 юни 1895 година правителството в София с остра нота иска реформи в духа на член № 23 от Берлинския договор и заявява, че само широки реформи могат да спрат революционното движение на българското население в Македония и Одринска Тракия. Великият везир Мехмед Саид паша не приема нотата, тъй като е от васална държава, и Начович заповядва на Димитров да отпътува от Цариград без да съобщава причини. На 12 юни Димитров тръгва за София и тайнственото му отпътуване създава смущение в османската столица. На 13 юни при Стоилов се явява Китанчев и го моли за оръжие и пари, убеждавайки го, че правителството трябва да подкрепи четническото движение, за да не угасне. На 19 юни Китанчев отново е при Стоилов, този път заедно с индустриалеца Никола Иванов. След срещата правителството отпуска на Македонския комитет 400 пушки и 100 000 патрона, но на 23 юни при Стоилов идват Тюфекчиев и Иванов с молба за още пушки. За прикритие военният министър полковник Рачо Петров организира бракуване и разпродажба на „ненужно“ оръжие – 2607 пушки „Пибоди-Мартини“, „Шнайдер“ и „Маузер-Милованович“ и 600 000 патрона. Според Петров оръжието е за въоръжаване „било на страната, било на населението... било за други цели“.
Подготовка на Македонския комитет
Офицери от Българската армия в Четническата акция Име Звание Числящ се в Родно място Години 1. Антон Бузуков поручик Шести пехотен търновски полк Кортен 1869 – ? 2. Йордан Венедиков подпоручик Първи конен полк Баня 1871 – 1957 3. Стойчо Гаруфалов подпоручик Шести пехотен търновски полк Малко Търново 1868 – 1924 4. Еню Димитриев капитан Осми пехотен приморски полк Сливен 1860 – ? 5. Тома Давидов поручик Шестнадесети пехотен ловчански полк Ловеч 1868 – 1903 6. Димитър Думбалаков подпоручик Четвърти конен полк Сухо 1872 – 7. Димитър Жостов поручик Първи конен полк Гайтаниново 1868 – 1935 8. Владислав Ковачев подпоручик Първи пехотен софийски полк Скопие 1875 – 1924 9. Спиро Костов подпоручик Велес 1852 – 1931 10. Хараламби Луков поручик Единадесети пехотен сливенски полк Сливен 1868 – ? 11. Димитър Манчев подпоручик Осми пехотен приморски полк Пазарджик 1869 – ? 12. Тодор Матров капитан Трети артилерийски полк Лясковец 1865 – 1905 13. Васил Мутафов поручик Военно училище Шумен 1869 – 1895 14. Петър Начев поручик Втори артилерийски полк Сливен 1869 – 1895 15. Иван Пожарлиев подпоручик Двадесет и трети пехотен шипченски полк Енидже Вардар 1868 – 1943 16. Борис Сарафов подпоручик Първи пехотен софийски полк Либяхово 1872 – 1907 17. Васил Спасов подпоручик Двадесет и шести пехотен пернишки полк Кюстендил 1868 – ? 18. Димитър Стоев подпоручик 19. Йордан Стоянов поручик Осми пехотен приморски полк Лом 1868 – ? 20. Иван Топчев подпоручик Велес 1869 – 1903
Подготовката за революционната акция тече от началото на 1895 година, а може би дори и от края на 1894 година. Македонската организация за няколко месеца се разгръща бързо в цялата страна, като има 34 градски и 4 селски дружества, 10 дружества в Румъния и 13 студенстки дружества в Европа и Русия. Те започват да набират доброволци и пари за предстоящата акция. Само Кюстендилското македонско дружество снабдява 17 чети с общ състав 779 души. Такава дейност развиват и Дупнишкото и Самоковското македонско дружество.
Основна фигура в подготовката е подпоручик Борис Сарафов, служещ в 1-ви пехотен софийски полк и привлечен към делото от Китанчев. Сарафов с помощта на други офицери започва да привлича четници и да ги обучава в кръчмата „Нов свят“ на улица „Пиротска“. Сарафов привлича поручиците Петър Начев и Васил Мутафов, а по-късно и поручиците Хараламби Луков и Стойчо Гаруфалов и подпоручик Йордан Венедиков. На 13 май от Шумен полковник Анастас Янков пише на Китанчев, че трябва да се действа преди Арменският въпрос да изгуби актуалността си, и че без управляващата Народна партия нищо сериозно не може да се направи за Македония. Самият Янков вече е писал по този въпрос на Васил Радославов. Янков смята, че по възможност четите трябва да се оглявават от офицери. Македонският комитет успява да привлече около 20 действащи офицери от Българската армия, сред които Владислав Ковачев, Тома Давидов, Антон Бузуков, Димитър Думбалаков, Христо Саракинов.Христо Силянов изчислява броя на офицерите на 40: Някои от офицерите се уволняват, други излизат в отпуск, а трети се отклоняват от военна служба. Само трима от тях имат военен опит от Сръбско-българската война. За уволняващите се офицери е информиран лично премиера Стоилов. Македонският комитет успява да привлече и доста юнкери от Военното училище, унтерофицери и доста минали през военна служба. Много от неприсъединилите се офицери събират пари за акцията – в Софийския гарнизон 49 офицери събират 855 лева и ги изпращат на Македонския комитет.
Македонският комитет привлича и някои стари хайдушки войводи от Македония като Георги Кацарея, Никола Геройски, Дончо Златков, Никола Ризов, Анго Костадинов, Димо Дедото, Кочо Муструка, Кочо Лютата и Стойо Костов. Явяват се и някои черногорски доброволци.
Броят на четниците е около 800 – 1000 души. Някои от четите са блокирани от българските военни и полицейски власти и не са допуснати в Македония.
Организационна структура Дружини на Четническата акция Име Численост Командир Военни ръководители Други видни четници I струмишка дружина 158 души Петър Начев Васил Мутафов, Стойчо Гаруфалов, Хараламби Луков, Йордан Венедиков II дружина „Пирин планина“ 148 души Кочо Лютата Ι рота – Тодор Матров с помощници Илия Стефанов и Тодор Орханиев; II рота – Антон Бузуков с помощници Димитър Манчев и Спиро Костов III сярска дружина 250 души Стойо Костов Еню Димитров (началник),Майор Димитър Думбалаков. „Кратко изложение на моите участия и действия в трите македонски въстания през 1895, 1902 и 1903 г.“, в: „От София до Костур“, Синева, София, 2003, с. 88. Тома Давидов, Димитър Жостов, Димитър Илиев, Васил Спасов (ротни командири) Иван Топчев, Димитър Думбалаков, Георги Гюров, Яне Сандански IV кресненско-мелнишка дружина 65 души Борис Сарафов Никола Ризов, Кочо Муструка, Анго Костадинов Кръстьо Българията, Ангел Малински
Четниците са разделени на четири големи формирования, наречени дружини. Дружините се състоят от роти, полуроти, взводове и отделения. Много от четите са самостоятелни, като носят имената на районите, в които трябва да действат – Чета „Мелник“, II Вардарска чета, Чета „Планина Беласица“ или пък на местата, където са формирани – Пловдивско-Станимашка чета, Русенска чета и прочие.
Четниците имат разнообразно въоръжение – пушки от различни систем, но основно „Мартини“, като пушки „Манлихер“ имат предимно офицерите и другите военни. Всяка чета получава по 10 – 20 ръчни бомби със смес от бертолетова сол, захар и други съставки, възпламенявана чрез стъклени ампули със солна или азотна киселина. Тези бомби са изработени в бомболеярната на Наум Тюфекчиев, където в 1895 година са направени най-малко 300 бомби.
В началото на юни в София или в Кюстендил офицерите Начев, Мутафов, Луков и Гаруфалов съставят „Възвание към нашите другари в Българската войска“. То е предназначено да бъде публикуване след началото на въстанието и затова е датирано „Юлий, 1895 год.“ и мястото е „Пирин-планина“. Тексът призовава българските офицери да ги последват във въстанието и е публикуван на български и на френски на първа страница на вестник „Право“ на 8 юли, когато вече част от дружините са разбити и са се върнали, а подписалите Начев и Мутафов са мъртви. Възванието е публикувано и в „Глас македонски“. Офицерите си правят и няколко групови снимки, които по-късно също излизат във вестниците.
Развой Навлизане на първите чети Първите чети навлизат в Империята още с началото на пролетта. Това са малки отряди от опитни четници. През март в Прилепско влиза четата на Димо Дедото, формирана през февруари от офицерите около Сарафов. Четата има разузнавателна мисия. След завръщането си, през юни Дедото навлиза отново, този път в Паланечко, където загива в бой с османска войска. По това време навлизат и четите на Никола Героя и на братя Николови. След тези разузнавателни чети в Македония навлизат големите дружини.
Действия на I струмишка дружина