Географски Албания е балканска страна, с площ 28 748 km². Физикогеографска карта на Албания

Географско положение, граници, големина Албания е разположена в югозападната част на Балканския полуостров, по бреговете на Адриатическо и Йонийско море. Проливът Отранто, широк в най-тясната си част 75 km, я отделя от историческата област Апулия в Италия. Бреговете на Адриатическо море са предимно ниски, слабо разчленени, със слабо врязани в сушата заливи (Дрински, Дурас, Вльора (залив) и др.). Бреговете на протоците Отранто и Керкира са планински, с малки скалисти заливи. «Большая Советская Энциклопедия» – Албания, (раздел Природа), т. 1, стр. 383-384

На северозапад Албания граничи с Черна гора (дължина на границата 172 km), на североизток с Косово (112 km), на изток със Северна Македония (191 km) и на югоизток с Гърция (282 km). Общата дължина на сухоземните граници е 717 km. Дължината на бреговата линия заедно с бреговете на островите е 472 km. В тези си граници площта на Албания е 28 748 km².

Територията на Албания се простира между 39° и 42°с.ш. и между 19° и 21°и.д. Крайните точки на страната са следните: крайна северна точка – (), в планината Проклетия, на границата с Черна гора. крайна южна точка – (), на границата с Гърция, на 1 km югоизточно от села Конисполи крайна западна точка – (), на западния бряг на остров Сазани. крайна източна точка – (), на границата с Гърция, на 3 km източно от село Трен.

Максималната дължина на страната отсевер-юг е около 320 km, а максималната ѝ ширина от запад на изток – около 150 km.

Релеф Покрай Адриатическото крайбрежие от север на юг се простира силно нахълмена акумулативна низина с ширина до 40-45 km, заемаща мястото на предпланинско пропадане. От юг, изток и север тя е обградена от нагънати средно високи алпийски хребети и масивите на Албанските Алпи (Проклетия, 2692 m), Томори (2480 m), Кораб (връх Кораб 2764 m), изградени от варовици, пясъчници, флишеви скали, серпентинити и други мезозойски и кайнозойски скали. Планините са силно разчленени, често с остри върхове и множество междупланински котловини, най-големите от които са в районите на градовете Корча и Гирокастра).

Геоложки строеж, полезни изкопаеми Голяма част от Албания се намира в пределите на динарските структури от Алпийската геосинклинална област, като нагъването и издигането става през долния олигоцен. Западните райони на страната представляват част от предпланинското потъване през този период, в които изпод алувиалните наслаги излизат на повърхността олигоценски, миоценски и плиоценски глинесто-пясъчни хълмове, ниски варовикови ридове (от кредата до миоцена) със север-северозападно простиране. Във вътрешните райони нагънатите структури са усложнени от навлаци, разломи и вътрешнопланински падини (Карчанска котловина, Охридско езеро и др.). В строежа на тези райони основно участие вземат юрските, кредните и еоценовите варовици, доломити и флишеви скали. Характерни са също значителнити разкрития на ултраосновни скали (особено на север), внедрили се през мезозоя. В крайния изток (части от планините Кораб и Коритник) се появяват фрагменти от палеозойските структури на Пелагонийския масив, съставени от метаморфни и кристалинни скали. Основните полезни изкопаеми в Албания са хромовите, медните и никеловите руди, а в зоната на предпланинското потъване – находищата на нефт, природен газ и битум.

Климат Под влияние на различни климатични фактори климатът в Албания е разнообразен. На запад по адриатическото крайбрежие е средиземноморски, а на изток – умереноконтинентален. В равнините лятото е горещо и сухо със средна юлска температура 24 – 25 °C, а зимата мека със средна януарска температура 8 – 9 °C. В планините климатът е студен и влажен, като през зимата температурите са минусови, падайки под 0 °C, а снежната покривка се задържа няколко месеца. Годишната сума на валежите варира от 600 до 800 mm на изток и над 1000 mm по адриатическото крайбрежие и западните склонове на планините, с основен максимум през есента и вторичен праз зимата и пролетта.

Води

Албания е богата на реки. Като цяло реките са предимно планински, течащи в дълбоки долини и дефилета, голяма скорост на течението и значителни хидроресурси. В страната има изградени много язовири и ВЕЦ-ове. Само в долните си течения, в равнините, долините на реките са широки и с бавно течение. Подхранването им е предимно дъждовно, а през пролетта – снежно. Оттокът им е неравномерен, с максимум през зимата, когато в равнините силно се разливат и значително увеличават заблатеността на приморските райони. През лятото, когато е необходимо напояване на селскостопанските земи те значително намаляват или пресъхват. Най-големите и важни реки в страната са Дрин с лявата си съставяща Черни Дрин, Мати, Шкумбини, Семани и Вьоса.

На Албания частично принадлежат 3 големи тектонски езера: Шкодренско, Охридско и Преспанско. Има множество езера-лагуни (най-големи са Нарта и Каравастая) е малки планински карстови и ледникови езера.

Почви, растителност Като планинска страна Албания притежава значим за размерите си горски фонд (обхваща 38% от територията на страната). В равнините по крайбрежието растителността е предимно храстова и ливадна, като в планините, във вътрешността на страната са обособени 3 растителни и почвени пояса – първият е нисък (300 – 600 m) и е зает от топлолюбиви растения и дървета – палми, маслинови и цитрусови дървета, като всички те са развити върху субтропични канелени почви; вторият е поясът на планинските гори от дъб, кестен, ела и други, който се простира на 1700 – 2000 m надморска височина, развит върху кафяви горски почви; третият е алпийски, разположен на височина над 2000 m.

Фауна Фауната в Албания е относително бедна, като животинския свят е представен основно от вълци, чакали и диви прасета, а в крайбрежните райони гнездят множество прелетни и водоплаващи птици.

Население

Населението на Албания възлиза на 2 875 096 души (2024), като възрастово то е най-младото в Европа. Условно, по исторически и етнографски причини, страната се подразделя на Северна и Южна Албания. За граница между двете части на страната се приема река Шкумбини.

Галерия

Източници

Вижте също История на Албания Административно деление на Албания Икономика на Албания Култура на Албания

Външни препратки Албания и албанците