Битката при Смоленск е мащабен сблъсък между немски и съветски войски през лятото на 1941 г., част от операция „Барбароса“.
В хода на битката през първите седмици на юли германските танкови групи, предвождани от генералите Херман Хот и Хайнц Гудериан, разбиват съветската отбрана по горното течение на Днепър и обкръжават над 300 000 червеноармейци. Наред със Смоленск в германски ръце падат Витебск, Орша, Могильов, Великие Луки и много други селища в източна Беларус и западна Русия. След кръвопролитни боеве, продължили до началото на август, голяма част от обкръжените съветски групировки е унищожена, но и Вермахтът търпи значителни загуби. Въпреки това немците не успяват да си пробият път към Москва, която е една от основните цели на германското командване. Решителната съпротива на Червената армия подтиква нацисткия лидер Адолф Хитлер да промени стратегическия си план, като пренасочи главните удари към Киев и ЛенинградGooch, J. Decisive Campaigns of the Second World War, Routledge, 1990 ISBN 0-7146-3369-0, стр. 112. Съветските усилия за отвоюване на Смоленск през август и началото на септември не се увенчават с успех, но отбраната по московското направление укрепва до следващия германски щурм през октомври 1941 г. (Операция „Тайфун“).
В историческата литература е изказано становище, че Смоленската битка е решаваща за провала на плана „Барбароса“ и германската стратегия за „светкавична война“, тъй като германските войски извоюват успехите си с цената на невъзвратими загуби на човешки ресурси и време.Николов, Р. 1941 – Годината на планетарния сблъсък, стр. 62, във: Военноисторически сборник, 2005 (№1) (взето от „Военно издателство“, 21.1.2009)
По време на битката при Смоленск, през юли 1941 г., за първи път е използвана в бой (от съветска страна) реактивна система за залпов огън, добила популярност под названието „Катюша“ (БМ-13).Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 8Петров, А. Загадка первого залпа „катюш“, (статия от „Независимое военное обозрение“, 20.6.2008)
Обстановка преди битката В последните дни на юни 1941 г. 670-хилядната групировка на Западния фронт е разгромена от германската група армии „Център“ в сражението при Бялисток и Минск. След завземането на Минск (28 юни) пътят на настъпващите германски войски към Москва преминава през т. нар. „Смоленски врати“ – района около град Смоленск, където реките Днепър и Западна Двина текат паралелно една на друга и създават своеобразен коридор в източна посока. Планът на командващия групата армии, фелдмаршал Федор фон Бок, е да завладее този коридор, като разсече с бронираните си части (2-ра танкова група, начело с Гудериан, и 3-та, начело с Хот) противниковата отбрана и обкръжи съветските войски около Смоленск. Унищожаването на обкръжения противник се пада на пехотните сили на групата армии (2-ра и 9-а армия). В помощ на Бок действа и 16-а армия от група армии „Север“.Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 3 – 6
Ставката на съветското Върховно главно командване предприема енергични мерки да възстанови Западния фронт, като привлича в състава му четири армии от стратегическия резерв (19-а, 20-а, 21-ва и 22-ра), още една от Украйна (16-а), и реорганизира други две (4-та и 13-а), разбити по-рано в Беларус. На 200 километра източно от Днепър започва изграждане на втора защитна линия от още шест резервни армии (24-та, 28-а, 29-а, 30-а, 31-ва и 32-ра).1941 год – уроки и выводы, стр. 126 – 127 („Воениздат“, Москва 1992, цит. по: Проект „Военная литература“, 18.1.2009)Заповед №00334 на Ставката на Върховното командване от 14 юли 1941 г.
Със стремителното си настъпление след падането на Минск германските танкови групи не дават време на съветските подкрепления да изпълнят нареждането на Ставката да се укрепят на линията Могильов – Орша – Витебск – Полоцк. Съсредоточаването на съветските войски е допълнително затруднено от германските военновъздушни сили, които имат пълно господство във въздуха. Поради тези причини в началото на битката за Смоленск войските от първия ешелон на Федор фон Бок имат значително превъзходство над своя противник (430 000 войници, над 1000 танка, 6600 оръдия, 1500 самолета срещу 275 000 бойци, 145 танка, 3800 оръдия, 383 самолета). Съветските сили са недостатъчни за създаване на плътна отбранителна линия; отделни дивизии трябва да отбраняват участъци, широки десетки километри.
Реорганизации на съветските войски в хода на битката Първите удари на немците поема Западният фронт с командващ маршал Семьон Тимошенко. Към 10 юли фронтът разполага с 556 000 войници, около 6000 оръдия и над 900 танкаСтатюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 38 – 39, но по-малко от половината от тези сили са заели отбранителните позиции. Две седмици по-късно (24 юли)Директива на главнокомандващия войските на Западното направление от Западния фронт са отделени 13-а и 21-ва армия, които образуват Централния фронт начело с генерал-полковник Фьодор Кузнецов. Тези войски, наброяващи (към 1 август, заедно с 3-та армия) 285 000 души, около 2000 оръдия и 128 танка, застрашават южния фланг на група армии „Център“, но са разгромени в боевете край Гомел през август.
Малко след падането на Смоленск в германски ръце, на 30 юли Ставката обединява пет армии (24-та, 31-ва, 32-ра, 33-та и 34-та – общо 466 000 войници, 5300 оръдия и миномети, 267 танка) в Резервен фронт начело с армейски генерал Георгий Жуков. Резервният фронт прегражда пътищата източно от града и води контранастъпателните действия при Елня.Козлов, М. (гл. ред.) Великая отечественная война 1941 – 1945. Энциклопедия (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 607
На 16 август (след пробива на Гудериан по течението на река Десна) е образуван Брянският фронт (162 000 души, близо 1700 оръдия и миномети, 41 танка), в който първоначално влизат 13-а и 50-а армия под общото командване на генерал-лейтенант Андрей Ерьоменко. Неговите задачи са да прикрие пътя към Москва през Брянск и да попречи на Гудериан да достигне Киев.
Споменатите фронтове (Западен, Резервен, Централен и Брянски) са оперативно подчинени на главното командване на Западното направление, което от 10 юли е поверено на маршал Тимошенко.Мягков, М. Вермахт у ворот Москвы, 1941 – 1942, стр. 48, бел. 137 (РАН, Москва 1999, цит. по: Проект „Военная литература“, 19.1.2009); Португальский, Р., Доманк, А., Коваленко, А. Маршал С. К. Тимошенко („МОФ Победа – 1945 год“, Москва 1994, цит. по Проект „Военная литература“, 24.1.2009), стр. 162 – 163, 173 – 176, 179 – 180
Начало на битката (до 20 юли)
В първите дни на юли 1941 г. танковите войски на Хот и Гудериан достигат бреговете на Западна Двина и Днепър. В стремежа си да не допуснат реорганизация на съветската отбрана около Смоленск, те се откъсват от пехотните съединения, които се борят със съветските войски, обкръжени в западна и централна Беларус (Беларуска операция). За да пресече вражеското настъпление към Витебск, маршал Тимошенко нарежда на два механизирани корпуса (5-и и 7-и) от състава на 20-а армия (с командир генерал-лейтенант Павел Курочкин) да нанесат контрадудар срещу немската 3-та танкова група. В резултат на това между 6 и 10 юли се стига до битката при Сенно, в която съветските войски са разбити и губят значителен брой танкове.Боевые действия 5-го и 7-го механизированных корпусов 20-й армии в контрударе под Сенно и Лепелем в июле 1941 г. (Механизированные корпуса РККА, 6.2.2009)
На 10 юли танковата група на Гудериан (наброяваща 450 танка) напада съветската 13-а армия при Могильов. Възползвайки се от пълното си превъзходство в танкове и авиация, до вечерта на 11 юли немците завземат плацдарми на левия бряг на Днепър северно и южно от града. В същото време генерал Хот напада с 500 танка съветската отбрана около Витебск. Градът е завзет, тъй като натоварената с отбраната му 19-а армия на генерал-лейтенант Иван Конев не успява да се съсредоточи навреме. В резултат на този успех групата на Хот се вклинява между 20-а и 22-ра армия, разположени съответно северно и южно от Витебск. Двете немски танкови групи захождат към Смоленск от югозапад (Гудериан) и северозапад (Хот). След ожесточени боеве 19-а съветска армия престава да съществува като бойна единица. Отделни нейни части отстъпват разпръснато към Смоленск.Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 6 – 10 На 16 юли 29-а моторизирана дивизия на Вермахта завзема Смоленск, а 7-а танкова дивизия достига Ярцево, пресичайки железопътната линия между Смоленск и Вязма. Две съветски армии (16-а и 20-а, заедно с остатъците от 19-а) се оказват почти напълно обкръжени. На първо време те не получават помощ, тъй като командващият фронта Тимошенко не разполага с танкове за контраудари.Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 11 – 12
За да подсигурят фланговете на войските, пробили си път до Смоленск, други германски части се заемат да разширят контролираните територии на север и юг. На север, до 20 юли те разбиват Полоцкия укрепен район (на десния бряг на Западна Двина), завземат Невел и Великие Луки. На югоизток, благодарение на успешните действия на 3-та танкова дивизия, в района на Могильов са обкръжени части от съветските 13-а и 4-та армия (четири стрелкови дивизии, части от 61-ви стрелкови и 20-и механизиран корпус). С това обаче южният фланг на група армии „Център“ не е подсигурен, защото на 13 юли в офанзива преминава 21-ва съветска армия, командвана от генерал Фьодор Кузнецов. Нейният 63-ти корпус начело с генерал Леонид Петровски форсира Днепър и завзема Рогачьов и Жлобин, южно от Могильов. Други съединения на 21-ва армия достигат до река Березина и наближават Бобруйск. За да не допусне обхождане на главните си сили, немското командване е принудено да прехвърли в района петнадесет дивизии. Това води до отслабване на натиска към Москва.Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 13 – 15
Втора фаза (21 юли – 7 август)
Напредвайки все по-дълбоко в съветска територия, германските войски са принудени да воюват на все по-широк фронт. Отделни армии и корпуси губят пряка връзка помежду си. В пространствата между и зад тях остават боеспособни съветски части, които контраатакуват по фланговете и тила на германските войски.Wray, T. Standing Fast: German Defensive Doctrine on the Russian Front during the Second World War, Fort Leavenworth, Kansas 1983, стр. 43 – 44 (Combined Arms Research Library , 10.1.2009) С директива на Хитлер от 19 юли в последната десетдневка на месеца са наложени сериозни промени в разположението на група армии „Център“. Започва прехвърляне на танковите войски на север и на юг за осигуряване на оперативната връзка със съседните групи армии. С продължаването на офанзивата към Москва са натоварени пехотните сили на групата „Център“ (4-та и 9-а армия).Мягков, М. Вермахт у ворот Москвы, 1941 – 1942, стр. 34 – 35
Карта на Смоленското сражение, 10.7 – 10.9.1941РККА. Посетен на 22 януари 2009 г.